Георги Марков: Правната нула Христо Иванов изправи държавата пред конституционна криза
Георги Марков
пред ЕПИЦЕНТЪР
България може да влезе в обаян политически кръг. Промените в Конституцията по отношение на служебното държавно управление, като се изключи че бяха неконституционни, тъй като бяха осъществени от нормално, а не от Велико Народно заседание, както изисква Решение №3 от 2003 година на Конституционния съд, са и извънредно недомислени и необразовано написани.
1. Какво ще стане, в случай че всички лица от „ домовата книга ” за служебни министър председатели откажат да станат такива?
Версията е безусловно допустима по простата причина, че всеки от тях може да не желае да ръководи страната по време на войни, мигрантски рецесии и талази. Всеки един от тях е в това си право и никой не може да го задължи да стане длъжностен министър председател.
При това се слага въпросът за несъответственост – шефът на Банката, шефът на Сметната палата и техните заместници могат да се тормозят, че ще изгубят високите си постове единствено поради това, че от деполитизирани ще станат още веднъж политизирани.
Въпросът е, в случай че всички откажат – кой ще стане длъжностен министър председател на България? Е, няма кой да каже! Голяма недомислица!
2. Какво става, в случай че въпреки всичко някой от „ домовата книга ” се съгласи да стане длъжностен министър председател? Той би трябвало да предложи на президента министрите.
Сега е по този начин написана Конституцията, че сякаш по-скоро Радев е задължен да назначи всичките министри, които са му препоръчани, без да може да прави обструкции, да наложи несъгласие на някой от тях, т.е. той е в хипотезата на безспорна обвързана подготвеност. Тези министри и тази конструкция му оферират и той е задължен да се съгласи.
Ок, съгласява се Радев, само че тогава излиза, че служебното държавно управление остава без политическа отговорност.Няма пред кого да дава отговор, откакто президентът не може да избира министрите, а те са му натрапени, няма по какъв начин да носи политическа отговорност, както беше до момента при всички служебни държавни управления.
Ако въпреки всичко се одобри, че Радев може да откаже да назначи някой министър, какво става тогава в случай, че министър председателят държи на него, а президентът не желае да го назначи? И докога това може да продължи? И още веднъж следва хипотезата да нямаме служебно държавно управление. Защото може да му натрапят някакъв талибан, а той, в случай че има право, да откаже да го назначи.
3. Дали всички в „ домовата книга ” за служебни министър председатели имат качествата да бъдат такива?
Може да си отличен Омбудсман, само че да нямаш качествата да управляваш страната.
4. Голям проблем е и фактът, че Конституционният съд продължава да гледа безспорен сеир без да се произнася по делото конституционни ли бяха измененията за служебното държавно управление.
Казусът не може да затрудни студент от първи курс по Право освен от Софийския, а от който и да е различен университет.
Защо Конституционният съд не се произнася? Какво чака?Може би успеха на Тръмп в Съединени американски щати – по-добри дни!
Защото в случай че Конституционния съд беше отменил текстовете, подобен проблем, за какъвто в този момент приказваме, нямаше да съществува.
Имало ли е случай Конституционен съд да взема решение бързо каузи? Имало е доста случаи. Единият случай аз бях докладчик. Делото пристигна в петък и го взехме решение в понеделник, а ръководител на съда беше колосът в българската правна мисъл проф. Живко Станев. То беше по време на бомбардировките над Сърбия, когато Конституционния съд трябваше да пояснява Конституцията по отношение на прехвръкване на самолетите на НАТО над България. Значи, когато става дума за НАТО може да решаваме делата бързо, а когато става дума за България – не можем!
Заключение
На въпросите, свързани с заплахата България да остане без служебно държавно управление или да бъде със служебно държавно управление, за което никой не носи политическа отговорност, би трябвало да бъдат сложени пред правната нула Христо Иванов. Даже бих споделил, той е две правни нули.
Този човек беше комплициран от „ Америка за България ” като юрист на платени адвокатски такси, без в живота си да е написал даже правосъдно решение, нотариален акт или изпълнителен лист, за министър на правораздаването и вицепремиер в служебното държавно управление на Росен Плевнелиев. След това той го завеща на Бойко Борисов, на който се наложи в „ Панорама ” да го изгони от поста министър на правораздаването с думите: „ И без петел се съмва ”. Този петел ни в чеп, ни в ръкав го сложиха в този момент да бъде „ татко ” на конституционните промени в България, което е доста комично и тъпо.
Все отново какво може да се направи при по този начин създалата се обстановка. Нещата са две.
Едното е Конституционният съд да се произнесе още тази седмица, още понеделник, което може да направи. Но това е малко евентуално.
Второто е президентът да събере парламентарно показаните групи, да уговорят въпреки всичко някое лице от „ домовата книга ”, макар че те останаха доста малко, откакто омбудсманите напуснаха, и да го уговорят да стане длъжностен министър председател, като се схванат, че въпреки всичко при назначението на министрите по предложение на служебния министър председател, думата ще има и президентът Радев. Тоест, отговорността ще бъде в известна степен споделена, министрите ще бъдат допустими и за него и при нужда той ще може да ги сменя.
Съмнявам се, обаче че това ще се случи, защото от една страна, Радев вярно е гневен, че му взеха неконституционно пълномощия, а въпреки това, не мисля, че хората от ПП-ДБ, които родиха тази дивотия и имат юридически потенциал да вършат промени в Конституцията единствено тъй като в този момент президент е Радев, могат да измислят нещо рационално, а и не мисля, че каквато е обстановката сега, ще се намерят положителни служебни министри, по-скоро могат да се намерят авантюристи, които единствено желаят да запишат името си за министри и да гледат да вършат ала-ала, тъй като няма пред кого да дават отговор.
